В момента България изнася повече човешко месо, отколкото говеждо. Цената на продуктите, които се извличат от един единствен труп от тъканните продукти, е над 220 хил. долара. В Кърджали се подготвя отвличане на хора с цел разфасоване и продажба на техните органи. Това заяви в интервю за Агенция БЛИЦ Кънчо Кожухаров.
Кънчо Кожухаров е роден през 1950 г. в София. По образование е електроинженер. Има стотици публикации в централните всекидневници. Автор е на романите “Последният лов на Хана” (2003) и “Кан Кубрат: върховната битка” (2006).
През 1998 г. получава две отличия за превод на художествена и научна литература – “Гравитон” и на Съюза на преводачите в България. През 2003 г. взима наградата за “Най-добра фантастична книга”. Печели и конкурс за къс криминален разказ (2004), а през тази година и Национална литературна награда “Тодор Влайков”.
Последната му книга “Кой какъв е в българската корупция” (2007) се чете като криминално разследване с елементи на фантастични разкрития за случилото се у нас след 1990 г. Днес той представи втората част на книгата “Кой какъв е в българската корупция”.
- Господин Кожухаров, кои са източниците, които сте използвали при написването на книгата си “Кой какъв е в българската корупция”?
- Специално за втората книга съм използвал общодостъпни източници. Това са вестници, доклади от заседанията на парламентарните комисии и т.н. В първата книга нещата, които писах, бяха основани на чисто мои журналистически разследвания, които засягаха главно икономическата корупция. Но като се допреш до икономическата корупция, много трудно можеш да не забележиш връзката с политическата корупция. И съвсем естествено започвайки от кражбите в “М – И” до аферите на Р. Г. и неговата клиника във Видин, плюс купищата други разследвания, които направих, стигнах до решението да разследвам далеч по-страшни работи. Едно от особено възмутителните в тази книга неща е организирането на търговия с трупове, така че да печелят определени личности и партии, според мен.
- Споменахте търговия с трупове. Там споменавате ли “О.” или “О.”?
- Това са две различни неща. “О.” е българската тъканна банка, която се оказа обаче, че е дъщерна фирма на “О.”. В официалните изявления на хората от “О. България” се твърди, че двете фирми нямат нищо общо, само че на мен ми попадна една тяхна бланка на английски, на която пише дъщерна компания. После получих за това потвърждение и се свързах с пиара на “О. България” и се оказа, че наистина е така.
- Има ли в новата ви книга нещо фрапиращо?
- Фрапиращото е, че България в момента изнася повече човешко месо, отколкото говеждо. При износа цените по митническите декларации са някъде под 30 стотинки на килограм. Цената на продуктите, които се извличат от един единствен труп от тъканните продукти са над 220 хил. долара. Това е достатъчно фрапиращо. Сега като има трайна тенденция към повишение на износа и това е достатъчен повод човек да се тревожи.
- От 2002 г. има подписан договор от страна на правителството с американската фирма “О.” за износ за определен период от време, какво мислите за него?
- Този договор доколкото знам е направен така, че да се подновява, освен ако няма някакви възражения. Той на практика дава монополни права, въпреки че не е юридически оформено, но точно това се получава. Дори според изказвания на Б. К., повече от половината на печалбите на “О.” идват от труповете, изнесени от България. 17 тона са изнесени за малко повече от две години.
- Направените от вас изследвания се основават изцяло на анализи от пресата, така ли?
- Това специално е извлечено от вестниците, свързал съм се със Светия синод, със самата тъканна банка и т.н.
- Какво общо има Светия синод с тъканната банка?
- Тъканната банка, за да легализира своята дейност споменава, че в нейната етичната комисия има участници от Синода. В резултат на което Светия синод публикува едно опровержение, което ми попадна по електронната поща. Оттук всъщност тръгнаха нещата. Опровержението е било пуснато до всички възможни медии, които секретарят на Светия синод е успял да издири, обаче единственият, който е успял да реагира, изглежда съм бил аз. Никой друг не се заема с този случай, явно нещата им изглеждат прекалено страшни.
- Осъзнавате ли какви интереси нарушавате и опасявате ли се за живота си?
- Не, не се опасявам, въпреки че всички ние имаме съвсем реални шансове да го правим, защото при тази формулировка на закона, съвсем не е трудно да се осъществи сценарият от някои известни филми като в немския филм “Месо”, където става въпрос за отвличане на хора с цел разфасоване и продажба на техните органи. Има такава подготовка в Кърджали. Там има неидентифицирани лаборатории, където са се взимали масово кръвни проби от местното население под предлог, че създават някаква база данни.
- Кога е станало това нещо?
- Имаше някакви съобщения в няколко вестника в началото на лятото.
- Ясно ли е на кого са били представители тези лаборатории?
- Не се разбра на кого са представители, но това което Министерството на здравеопазването беше пуснало като утешение е това, че органите не могат дълго време да се съхраняват и не е нещо страшно. Но истината е, че за 30 секунди една проба се прави и се определя каква е кръвно-груповата съвместимост на даден човек с потенциален реципиент на органи. Шансът в Кърджали да се повтори същото, каквото стана през миналите години в Смолян, когато изчезваха хора е твърде вероятен.
- Значи имате съмнения, че отвличанията в зората на демокрацията на повечето са били с такава цел?
- Не мога да кажа, но е напълно възможно.
- А някакви доказателства за това имате ли?
- По принцип функцията на журналиста не е да вади необорими доказателства и да изправя някого в съда. Това е функция на разследващите органи и на прокуратурата.
- Ще споменете ли някакви имена, кой стои зад всичко това?
- Зад нещата с труповете, търсете хората, които организират канала за пренасяне на трупове.
- След като споменавате, че има канал за изнасяне на трупове, не би ли следвало да значи това, че познавате някого?
- Питайте тъканната банка и “О. България”. Вероятно има и други, но ... е основният износител на структурни тъкани. Те може да имат абсолютно официален и законен бизнес, но нещата, които се правят покрай това нещо създават усещането за криминални случаи.
- Значи, казвате, че има канал, но не сте стигнали конкретно до хората, които стоят зад контрабандата на трупове.
- Аз казвам само, че има такава възможност.
Това, което се прави в Кърджали, буди тревога, защото това създава съвсем реални възможности за отвличане на хора, визирам децата и малцинствените групи. Събирането на кръв и лични данни създава възможността да се създаде определена база от данни, в която да се посочат лицата, които биха могли да бъдат потенциални донори. Дали с тях ще бъдат водени преговори или ще бъдат убити, за да се извърши покупко-продажба на органи няма значение. Целта на тази подвижна лаборатория в Кърджали е да събере данни за кръвните групи и за хората, които могат да бъдат потенциални донори.- Имате ли доказателства за хора от управлението на държавата, които имат отношение с този вид търговия?
- Говорейки за доказателства ще кажа, че това е много тежка дума. Не, аз нямам конкретни доказателства, но имам една ясна логическа схема, която води до определени умозаключения. Те могат да се окажат достатъчна нишка, за да се тръгне в дадена посока и да се търси кой е бил заинтересован от изменението на закона. Защото през 2004 г. беше приет закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който първоначално постулираше, че е нужно ако човекът, който е починал и приживе не е направил волеизявление, дали да се използват неговите тъкани, органи и клетки за трансплантация или не, то тогава се изисква изричното съгласие на неговите близки за това. Дойде правителството на Сергей Станишев и промени закона така, че сега се смята, че всеки, който не е направил волеизявление, става потенциален донор, ако неговите близки не са направили писмено възражение в разумно кратък срок, който е пет часа максимум, защото след това настъпват необратими процеси. Това означава, че дори и един човек, който има близки роднини, но те са отишли на екскурзия в чужбина и не могат за пет часа да направят писмени възражения, той е плячка на тези лешояди, които организират търговията с органи.
- Кога започнахте да пишете тази книга?
- Около Коледа миналата година. Дойде един коледен имейл от Светия синод, което ме накара се свържа с тях, да се поровя във вестниците, да се свържа и с други хора и да им поискам документите, които са цитирани в книгата. В момента за написаните неща разни хора ме съдят. Има един екземпляр от тях, който за пет изречения иска 100 хил. лева, които обаче не са моя информация. Те са от едно интервю, което съм публикувал и там ясно е посочено кой е взел интервюто и въпросният човек, който ме съди трябва да съди всъщност интервюиращия. Аз вече дадох някаква информация в ДАНС, така че ще надявам да извлекат нещо от целия случай.
Десислава Вангелова /
БЛИЦ
