ПРОКЪЛНАТО ТУРСКО ИМАНЕ ЗАТРИ ТОПАРХЕОЛОГА

Септември 2008

Българският Индиана Джоунс д-р Георги Китов

Посветените в проучванията на Долината на тракийските царе знаят, че Георги Китов се готвеше да взриви една от най-големите археологически сензации по нашите земи.

Какви ли тайни останаха недоизречени?

Хрониката на мистерията започва през есента на миналата година, когато в Казанлък пристига екипът на доц. д-р Явор Шопов, ръководител на Лабораторията по архео-геофизика на Софийския университет. Поводът - прословутата могила Голямата Косматка, и подозренията на професионалистите от казанлъшкия музей “Искра”, че Косматка не си е “казала” всичко и крие още неразгадани тайни. Тогава в действие влиза георадарът на доц. Шопов. Съоръжението е разработено от НАСА за сканиране на лунния грунд. След неколкодневна работа георадарът засича в недрата на Голяма Косматка кръгла камера, двойно по-голяма от вече откритата гробница на Севт Трети. Заключенията на Явор Шопов са, че до западната стена на камерата със Севтовото погребение се намира втора, неразкопана кръгла тракийска сграда с вътрешни колони. Но има и нещо по-различно - помещението този път е локализирано високо в горната част на Голяма Косматка, над тунела, който води до погребението на Севт Трети. Освен това радарът засича и наличието на масивна бронзова статуя и други предмети.
Изненадващо след направените сондажи Китов и хората му внезапно замлъкнаха. От половинчатите им изявления се разбра, че не са намерили нищо. И че ще продължат проучванията напролет. Каква е причината обаче, никой не разбра. Друго обаче носят слуховете в Казанлък. Очевидци, пожелали анонимност, и станали свидетели на засиленото полицейско присъствие по време на последните разкопки на Косматката, споделят, че Китов със сигурност е открил нещо значимо. От уста на уста в Града на розите се носи мълвата, че става дума за огромно количество турско злато във вид на монети. Което не учудва никого. Самите археолози от години спорят била ли е или не е била Голямата Косматка щаб на Вейсел паша през Освободителната война. Дори и да не е, всеки първолак би се сетил, че по онова време турският аскер е копал фортификационни съоръжения из цялата долина.

ХОРАТА НА КИТОВ ИЗПАДНАЛИ В ШОК ОТ САШОВА МОГИЛА, ПЪЛНА ДОГОРЕ С ЖИВИ ЗМИИ

Най-кошмарната находка на екипа е била в Сашовата могила, която се оказала пълна догоре със змии. По стар египетски обичай отровните влечуги са се пускали в храмовете, за да може първият, който тръгне да осквернява гробницата, да падне жертва на нечистите си помисли. Хората на българския Шлиман били изумени от голямото количество пълзящи твари, които живеели закопани в земята. “Такова нещо не съм виждала. Беше страшно да гледаш виещи се камари и да чуеш ужасното им съскане!”, още потреперва от ужас участничка в експедиция ТЕМП. Според нея всички, слезли в Сашова могила, са прокълнати. Самата тя ходила да си прави бяла магия, защото започнали да й се случват извънредно странни неща. Георги Китов криел от екипа си, че съществува опасност. Поверието гласи, че оскверняването на тракийски гроб е престъпление, което се наказва изключително жестоко чак до десето коляно.


УЧЕНИК НА КИТОВ ИЗПАДА В КОМА СЛЕД РАЗКОПАВАНЕ НА ГРОБНИЦА

Драмата на Пенка и Злати Златеви от Нови пазар дошла с пролетта в началото на април 1996 г. Синът им, Павел, който участвал в експедиция на Георги Китов, сякаш бил калесан от боговете да изкупи дълга на археолозите, смущаващи покоя на древните некрополи. Момчето просто настъпило футболна топка и паднало на игрището. Нищо необичайно. Случва се на всяко дете стотици пъти. Само дето Павел чупи кост на черепа си, която скъсва артерия в мозъка му. Въпреки това хлапакът довършва мача, посреща топката с глава, дриблира. Два часа, след като се прибира вкъщи, менгеме почва да стяга главата му. Той повръща. Едва успява да глътне два аспирина и рухва на земята. Така го открива баща му.
Човечецът хуква да дири доктори. Чак 7 часа по-късно е поставена диагнозата. Хематомът притиснал мозъка отдясно и го смачкал. Налага се да му отворят черепа. Рискът бил гигантски, но доктори и родители поемат своята отговорност. Павел преживява операцията, но потъва в кома. Светила на медицината от цяла България го преглеждат. Потвърждават независимо един от друг - безнадежден случай. Но момчето възкръсва благодарение на вярата на баща си. Злати обаче не го удря на молитви, ами прави хранителна диета за десетобойци - близо 3000 калории на ден. Семейството откарва живия труп в Каспичан, където имат къща с двор. Всеки Божи ден, минимум по три часа, родителите правят рехабилитация и физиотерапия. В продължение на 8 години. Не подминават и експериментите. Пробват китайска акупунктура, точков масаж, други хранителни добавки, тибетски техники, езотерични системи за лечение. И Павел излиза от комата. Бившият жив труп вече движи краката си в глезените, мърда ръце, макар и с усилия почва да рецитира свои стихове. Оказва се, че интелектът му е даже увеличен. За да се съвземе окончателно му помагат Вера Кочовска и руският професор Андрей Брюховецки, който му присажда стволови клетки.

ГЕОРГИ СЕ ДОПИТАЛ ДО СВЕТОВНИЯ СЪВЕТ НА ЕКСТРАСЕНСИТЕ ЗА МОГИЛАТА В СТАРОСЕЛ

Приживе покойният траколог сподели, че се е свързал със... Световния съвет на екстрасенсите във връзка с гробницата в Старосел.
"Аз съм дълбоко убеден, че траките са били в някои отношения много по-досетливи, с нюх са усещали къде нещата са благоприятни и къде не. Колкото до енергията в тракийските храмове, има, изглежда, нещо такова, защото много хора, влезли в тях, смутени от тяхната архитектура, стихийно се зареждат. Почти е доказано това за Старосел и от Световен съвет на екстрасенсите, които са провели там свое заседание. За енергията има значение и психическото състояние на човека. Но съм чувал и другата крайност за тракийските храмове - че действали отрицателно...", призна Китов.
Бившият миньор от Бургас Вълчо Димитров: “НЕ КИТОВ, А АЗ ОТКРИХ ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ!”
- Стара кожена карта дала нишана за големите открития в Казанлъшко
В 22,30 часа на 6 ноември 2004 г. домашният телефон на Вълчо Димитров от Бургас звънва. Непознат мъж се представя за Георги Китов и заплашително изръмжава: ”Ако не спреш да говориш, ще ти се случи нещо лошо!”
Преди 14 години медиите в страната доста пошумяха около сензационната истина, че един обикновен работник отваря очите на учените за колосалните тайни на Долината на царете. И това е именно миньорът Вълчо Илиев Димитров от Бургас. Той е човекът, който показа на траколога Георги Китов пътя до несметните златни богатства.
Началото на невероятния скандал, до който “ШОУ” се добра, е поставено от една древна кожена карта. От незапомнени времена тя се търкаля в стара ракла в родната къща на Вълчо Димитров в странджанското село Вършило. Неведомите пътища, през които минава, и вековете я съсипват тотално. На места е протрита и нечетлива. На гърба има и непонятно писмо. Любителят-историк не успява сам да разгадае тайните й. Чак в Германия му разчитат само две-три думи. Едната е “Крън”. С още няколко свои приятели потеглят към старозагорското село. Оглеждат района. Запознават се и с крънската крепост. Там попадат на парчета от тракийската, римската и византийска керамика. Анализират и заключават, че местността, в която се намират изключително ценните за нашата история и култура обекти, е разположена между селата Крън и Хаджидимитрово. Там са извисили ръст шест големи могили. Седмата е по-малка.
През месец юли 1991 г. Вълчо Димитров представя в БАН писмо, в което уточнява, че там има изключително ценни обекти от ІV – ІІІ век пр. н. е.

Изкарват го луд.

До месец октомври 1991 г. напразно чака отговор. На 21-ви бургазлията пише писмо до директорката на Исторически музей “Искра” в Казанлък Ст. Дончева, с което я информира за значимостта на обектите и предлага да финансира сондажното проучване. Дончева обявява своето съгласие да проведат сондажите.
Не след дълго заклетият откривател от морския град най-после стиска в ръцете си заветния документ - открит лист за разкопки, подписан от директора на БАН проф. Велизар Велков. С ръководителката на сондажните проучвания - Богдана Николова, веднага започват работа. Разкопават в дерето между могилите. Стигат до определени разкрития. Показва се зид. Но зимата настъпва. Георги Китов все още не се е появил на хоризонта.
През това време в научните среди все по-често е в обращение слухът за безценната информация на любителя-историк от Бургас. Съвсем в реда на нещата е тя да достигне и до ушите на Георги Китов, който е шеф на секцията по тракийска археология в Археологическия институт с музей при БАН –София ТЕМП. На 14 юни 1992 г. Георги Китов се обръща с писмо до Вълчо Димитров и иска повече сведения за историята около тракийските могили в Казанлъшко. Изразява и задоволството си, че бургазлията има готовност да финансира проучвателната работа. И го уведомява, че ще включи исканите от Димитров разкопки в програмата за работата си през настъпващото лято. Между двамата се провеждат и няколко телефонни разговора, а през юни за пръв път се срещат очи в очи пред Историческия музей в Казанлък. Разговарят. Пред кмета на град Шипка подписват договор между ЕФ “Среща” с президент Вълчо Илиев Димитров и секцията по тракийска археология ТЕМП, представяна от ръководителя й Георги Китов. Градоначалникът на град Шипка подпечатва договора с печата на кметството. Основната клауза във въпросния договор уточнява, че на Вълчо Димитров и няколкото негови сподвижници трябва да се признае правото на откриватели на посочените обекти. Освен това трябва и да им се признаят правата по Закона на собствеността, член 91, който визира, че откривателят трябва да получи от държавата 25 на сто от стойността на откритието. Георги Китов получава на ръка първите хиляда лева от Вълчо Димитров за проучванията. Съвместната им работата по разкопките започва през юли 1992 г. Но проблемите и скандалите не закъсняват...
Ето какво сподели самият Димитров пред народното издание:

“Китов работи с фадроми. Те смилат всичко, до което достигнат.

Дори и погребението на жената със златните бижута, което представляваше интерес за шефа на ТЕМП, разкопавахме с багер. Пръстта се изсипа върху женските кости. После като къртици се ровихме да търсим накитите. Никой не си направи труда да измерва с метър параметрите. Когато копаехме с багера и “челюстта” му захапа и пречупи керамичния саркофаг на римския войник, аз се изправих пред земекопната машина и настоях да спре. Хвърлих буца пръст в кофата й и в яда си извиках на багериста: “Аз плащам, значи аз командвам да спираш работата!” И настоях да намерят Китов да дойде. Когато той се появи, ми заяви, че намереното е от римската епоха и не го интересува, защото е траколог. “Как да не те интересува, като това е археологията, това е науката?”, попитах Китов. Тогава той ме обвини, че съм обтегнал отношенията му с неговите сътрудници. И ми нареди: “Вече не играеш в играта. Заминавай си!” По времето на съвместната ни работа с Китов аз платих за измерванията с геофизичната апаратура, както и за багерите. Освен това 20 дни броих пари за спането, храната и другите разходи на екипа.
Информирах прокуратурата и съда в Казанлък за унищожаването на историята ни, но те не реагираха.

ЗЛАТНАТА МАСКА НА КИТОВ ПРОДАДЕНА НЕЛЕГАЛНО?
- Експертите направили “невинна” грешка за над 1 млн. лв., твърди приятелят на траколога Иван Беязов

Златната маска, която българският Индиана Джоунс д-р Георги Китов откри през 2004 г., била продадена в чужбина, а у нас е върнато малоценно копие, твърди един от най-близките приятели на археолога скулпторът Иван Беязов.
Както е известно, на 19 август 2004 г. екипът на д-р Китов успява пръв да влезе в гробницата на цар Терес и да открие преди иманярите невероятното съкровище. Уникалната златна маска, която тежи 690 г и е от 23-каратово злато на 3000 години, без знанието на откривателя й бива изнесена в чужбина, оценена и продадена на търг, а тук е върнато нейно аматьорско копие. С помощта на вече бившия шеф на Националния археологически музей Васил Николов обаче разследването по случая било блокирано, твърди Беязов. Според него прокуратурата била проверила и заместничката на Николов - доц. Дочка Аладжова, която се оказала и негова роднина.

След изнасянето на златната маска в чужбина на 17 ноември 2006 г. 52-годишният Никола Й. и синът му Иво са арестувани за трафик на антични предмети. Те са превозвали в камиона си опаковани в хартии уникални антики от световно значение, скрити умело под седалките.

Тези ценности са изровени заедно със златната маска на Терес.

Три дни по-късно задържаните са пуснати под гаранция от общо 6000 лева - сума, два пъти по-висока от стойността, на която са оценени пренасяните от тях 5040 антични предмета. Доц. Дочка Аладжова, която по това време е зам.-директор на Националния исторически институт, оценява задържаната "стока" от над 5000 предмета на скромните 2751 лв. Следва обаче втора експертиза от музея, която установява, че само 3 от определените от Аладжова като фалшификати римски солници са уникални и ако се появят по световните аукциони, цената им може да удари няколко милиона евро. Аладжова е арестувана и до момента тече разследване, като стана ясно, че за някои от колегите й са изтекли сигнали, че от месеци работят в комбина с подземния свят. Думите на прокурора по делото Владислав Влашков обаче звучаха така: "Оказва се, че експертите са направили невинна грешка за около най-малко милион лева. Този гаф е направен умишлено", беше финалната реплика на прокурора. Фрапиращото е, че след смяната на директора на музея проф. Васил Николов с него логично си тръгва и по-голямата част от екипа му, ала прокуратурата назначава още една експертиза.

Според нея общата минимална стойност на заловените антики е 1 144 000 лв.

На самата златна маска е трудно да се сложи цена предвид историческата й стойност. Единствено пред “ШОУ” скулпторът Иван Беязов разкри аргументите за своите нападки.
“Аз бях с Китов, когато той откри маската. Всъщност той изпревари търговците за малко, защото те се бяха наточили дълго преди това да открият нещо подобно и веднага да го продадат в чужбина. Лошото е, че златната маска беше изнесена и продадена в чужбина без знанието на д-р Китов. Там как са я оценявали, какво е било, никой не се наема да каже... Факт беше, че тук бе върната някаква маска. И понеже ги нямаше документите, протоколите, графиките, електронните измервания, доказващи черно на бяло кое е оригиналът, и кое - копието, можем само да гадаем какво сега съхраняваме на българска земя. Само за окото й, което се нуждаеше от реставрация, е заплатено 60 000 евро или 120 000 лв. Даже тогава с Китов си говорихме, че ако трябва, ще отидем и при президента, да говорим с него и да видим какво ще се прави по въпроса. А тази маска е великолепно нещо за кражба от голям род... Това си е афера не за милиони, а за милиарди. Няма как, не бихме могли да намерим оригинала, при положение че липсват неговите данни, документите, които го идентифицират като такъв. Засега явно ще се правят копия на тази, която е изнесена, но истината е, че могат да фалшифицират всичко освен изследванията. Пък и това, което имаме в музея, съвсем не е онова, което открихме - изразът на лицето, окото са променени и това си личи.

Inform